Защо са агресивни децата ни?

За автора

Защо са агресивни децата ни?

По никакъв начин не се контролират електронните медии, защото сами виждате начина, по който се представят новините - катастрофи, наситеност от криминални сюжети, жестоки убийства, посегателства върху личността и имуществото... Те почти винаги са в най-черни тонове и с агресивна насоченост, която остава следи в неукрепналата психика на децата. По тази причина неминуемо самите деца стават жертва на тази агресия, която идва от малкия екран. Знаете приказката: добрите новини не са новини и така една негативна новина постига много по-голям зрителски интерес, но пък нанася и трайни вреди.

Дали вината е най-вече на СЕМ или на родителите за това, че децата са изложени на агресия от медиите, не мога точно да преценя. Според мен, вината е на всички. Но не само медиите провокират агресия, самата улица прави това. Неминуемо ставаме зрители или участници в актове на насилие, кога - пасивни, кога - активни.

Но тези проблеми започват от семейството, от нездравите отношения между самите родители, което логично дава отражение и на възпитанието и поведението на децата. Често родителите не се разделят формално и лошите отношения остават в някаква статично-динамична среда. По простата причина, че самите родители не осъзнават каква вреда нанасят на децата с техните непрекъснати битови войни. В момента няма една действаща структура у нас, която може да проследява и решава проблемите на децата в риск. Обществото все още не узряло да прецени, че когато едно дете е откъснато от другия родител, то също живее в риск. Чести са случаите, когато отглеждащия родител, а това в 99% от случаите е майката, взема детето и напуска страната под предлог, че отива при роднини или приятели за определен период от време. А след напускането на страната те не се връщат никога повече. Така в България остава втория родител и като следствие от отнемането на детето му целият му живот рухва.Другият често срещан модел е, когато и двамата родители заминават на гурбет зад граница, а децата се отглеждат от баби, дядовци или други роднини. И тук пораженията не са малко, защото въпреки грижите на бабите и дядовците, все пак, те са от по-старото поколение и това неминуемо води до разминаване в ценностите, различни от тези на майката и бащата. А децата, влизайки в пубертета, започват да се бунтуват срещу различни ограничения ,които им налагат възрастните роднини и това провокира допълнително детската психика. Контролът в тези ситуации е или прекомерен или силно занижен. Родителите се оправдават, че поддържат онлайн контакти, но те не са пълноценни за детето. Често сме свидетели как деца на такива родители, отишли да припечелват зад граница, прибягват до наркотици, бягат от училище, злоупотребяват с алкохол и цигари, отрано започват сексуален живот. Никой не е подготвил тези деца за времето, когато те ще живеят без родителите- какво ги очаква, какви страхове могат да имат, с какво ще се сблъскат. Това изисква висока интелигентност и време от страна на родителите, а обикновено те са им в дефицит. Цялата им енергия отива в работата, успяват да повишат нивото си на стандарт, но, за съжаление, за сметка на децата си.

За мен основният фактор за възпиране на агресията при децата са родителите. Те са тези, които трябва да им бъдат опора, да им създадат имунитет срещу страха и насилието. По тази причина ние като организация през месец септември т.г. ще се опитаме да започнем възпитателна програма сред учениците, която по-късно ще продължи с родителите. Към момента не сме фиксирали конкретни училища, но проектът се реализира, защото положението стана вече нетърпимо.

Аз от позицията си на родител, на баща, не бих искал един ден дъщеря ми да си събере багажа и да замине извън страната, на някакво по-добро място за живот. Бих искал тя да остане тук, до семейството си- същото желая и за останалите деца. Искам успешните деца на България да не бягат панически от страната, а да се реализират тук, където са техните роднини, приятели и близки.

Защо тези интелигентни деца трябва буквално да ги подаряваме на чужди общества и икономики? Защо трябва да им внушаваме, че за да успеят трябва да напуснат България? Дотам ли стигнахме, това ли искахме?

Светослав Стефанов, председател на Съюза на бащите в България пред Rozali.com

 

Адрес и банкова сметка

Пощенски адрес

България, гр. София - 1111

ул 101-ва №11, ет.3

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG97UNCR70001522306527

BIC: UNCRBGSF

 

За контакт с нас

 

За връзка с нас използвайте

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.